Фотограф: Боряна Кацарова

Тишината в малките населени места е безкрайна, напомняща на голямата несбъдната мечта на малко дете. Но не такива са хората, които живеят в същите тези малки населени места в България днес. Те са истински, непринудени и много искрени. Те са нашите баби, дядовци, майки и бащи. Те - това сме ние.

Проектът "Моята България, нашите родители" се фокусира върху благотворителността и топлината на човешките взаимоотношения. Той надниква в света на обикновени хора и благотворителни организации, посветили се да подкрепят възрастните и самотни хора в България, като им подава ръка в труден за тях момент и им помага да погледнат с усмивка  днешния ден.

След края на фотографския ми документален проект "Самотна България" (2009-2012), действителността в родината ми не се е променила, а обезлюдяването на малки населени места продължава. Статистиката и днес дава доказателства, че обезлюдването на България е стремително и е равностойно на обезлюдяване на държави, преживели граждански или военни конфликти. Една тъжна и много болезнена за мен истина, която продължава да ме вълнува, да докосва сърцето ми и да провокира желанието ми да документирам и показвам това, на което ставам свидетел с надеждата, че действителността днес, ще се промени през следващите години към по-добро. Проектът "Моята България, нашите родители" е част от една такава документалистика.

Проектът "Моята България, нашите родители" е реализиран с любезното съдействие на следните организации, работещи в помощ на възрастните хора на територията на България:

Национална католическа федерация "Каритас България".  Благодарение на услугата за възрастни хора "Домашни грижи на Каритас" организацията подкрепя над 350 души повече от 13 години. Проектът документира тази грижа в следните населени места - гр. Раковски, гр. Пловдив, гр. Малко Търново, с. Граматиково, общ. Бургас, и с. Стоилово, общ. Бургас.

Народно Читалище  "Съзнание – 1927", с. Долни Вадин.  "Споделена кухня" е проект, който осигурява топла и вкусна храна на местните възрастни хора, както и допринася за тяхното сближаване и взаимната им подкрепа. Идеята за "Споделена кухня" е на Анелия Спасова, секретар-библиотекар на читалището.  Инициативата е реализирана благодарение на нея, на възрастни хора от селото, на Иван Спасов - кмет на с. Долни Вадин, както и на много други хора, решили доброволно да помагат. Макар официално проектът да е приключил, той продължава да съществува и до днес.

Фондация "Помощ за благотворителността в България".  Частно дарение за техния фонд "Нашите родители" осигурява медицински прегледи на възрастни хора от северозападна България. За 8 работни дни лекари-специалисти от УМБАЛ "Александровска" преглеждат близо 400 души от селата Мърчево, Кунино, Драганица, Зверино и Лютиброд . В екипа участват общо 10 лекари, 3 медицински сестри и 1 студент от специалност "Медицина". УМБАЛ "Александровска" от своя страна поема дългосрочен ангажимент по тази инициатива.

Най-топли и сърдечни благодарности на всички възрастни, невероятни хора, които се съгласиха да станат част от този фотографски проект, както и на всички Вас, които помогнахте за неговата реализация!

Фотограф: Тихомир Рачев

„От рождението си, човекът носи на раменете си товара на гравитацията. Той е прикован към земята. Но човек трябва само да се потопи под повърхността и вече е свободен."

Жак-Ив Кусто

Всички носим товара на ежедневието и водим ежеминутна борба за оцеляване в съвременното общество. Но не всички имат равен старт. Мнозина трябва да извоюват правото си да водят нормален живот, да могат и да бъдат. Светът се променя бавно и хората се учат все повече да бъдат човеци спрямо самите себе си. Да търсят и дават свобода, да избират свободно и да се осъществяват.

Свободата, която предлага морето, може да бъде не просто метафора. Тя е шанс за промяна и развитие като лъч светлина в тъмните дълбини на морeто.

Свободата под повърхността на водата открива нови хоризонти за група млади хора, обединени от трудното им сoциално положение или от порива да търсят и да променят живота си, като приемат подкрепа. Различни по образование, възраст, етнос - те поглъщат тишината на подводния свят, научват да използват неговите тайни, откриват нови приятелства и най-вече вяра и надежда в своето утрешно Аз. И независимо дали в бъдеще ще се осъществят в придобитите си морски специалности, те са една крачка по-напред, по-уверени, готови да подадат приятелска ръка на друг.

Фотографиите са заснети по време на водолазната подготовка, която Морски клуб „Приятели на морето" – Варна провежда за 40 младежи в неравностойно социално положение - сираци, полусираци, безработни включително и от етническите малцинства. Работата им е финансирана по проект „Морска академия 2014-2015" на „Програма за подкрепа на НПО в България по Финансивия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014"

Фотограф: Владимир Пеков

Пътуването на стоп е метафора за целия живот на един човек. Откриеш ли посоката си, най-важното е никога да не спираш. Но понякога, колкото и да се опитваме, сме заседнали на мястото си. Сами не виждаме как да продължим напред. Никой не се интересува от препятствията пред нас.  Живеем в общество, което лесно бърка сериозната нужда от проста човешка помощ с безпочвеното хленчене.

В такъв момент на трудност е прекрасно да срещнеш съпричастност от напълно непознат. Споделеното празно място в автомобила е жест, който може да преобърне живота на пътуващия, помагайки му да следва мечтите си. Пътувайки заедно в една посока, пътят се превръща в обща цел. Без въпроси, без очаквания.

Поставил себе си в подобна ситуация, открих много хора, готови да помогнат на един случаен човек да продължи по своя път. Без значение дали са богати, бедни, щастливи или нещастни, те оставят личния си комфорт на заден план.

“Когато ти се усмихва Съдбата, е лесно да бъдеш егоист. Но когато си наистина в беда, в криза, разбираш, че няма поединично спасение. Всички хора са свързани и никой не е остров, затворен в себе си.”