Фотопроект: В света на спасените души
Фотограф: Красимира Василева
Победител в грантовата програма "Благотворителността през обектива" 2017
В света на спасените души
Във времена, когато разрухата е превзела не само материалния ни свят, но е нахлула в душите на хората и е пропила отношенията между тях, нуждата да бъдем добри, е по-голяма от всякога. Тя е въпрос на оцеляване.
Да бъдеш отворен за нещастието на другите е повече от това да дариш. Да бъдеш отворен за нещастието, означава да събудиш сетивата си, дълбоко приспани от примирението и безпомощността
Да бъдеш отворен за нещастието на другите, означава да имаш силата да надвиеш егоизма си. Да пренебрегнеш и забравиш за миг собственото си нещастие и да поставиш чуждото пред своето.
Да бъдеш отворен за нещастието, означава да се спасиш. Защото помощта за нуждаещите, ти дава усещането, че си необходим и полезен, че съществуването ти има смисъл и ти имаш смисъл. Че със сигурност, някъде, има поне един, който мисли за теб и те чака...
Да бъдеш отворен за нещастието, носи дълбоко усещане за щастие. Дава изцеление и изпълва душата с чиста, безкористна и безусловна радост.
Прочетох на много места, че доброволчеството е мисия.
За мен доброволчеството е магия. Тази магия спасява всички – и нуждаещи се и даващи.
В проекта са заснети доброволци, хора от екипите и деца и младежи от Център „Приятели на Зита“, Фондация „Подари книга“, Фондация „Светът на Мария“, Ателие „Прегърни ме“, дарители и доброволци в кампаниите за набиране на средства за лечение на Жорко и Любчо и на деца с онкохематологични заболявания.
Иванина е на седем. След поредната дарителска кампания по телевизията в помощ на болни деца запитала защо тези деца нямат коса. Научавайки причината, непринудено и по детски заявила, че иска да даде своята на някое от тях.
Малката Иванина, която със своята голяма човещина успя да направи една майка горда и едно дете – щастливо.
"…Това да помагам ми дава смисъл. Без да си помагаме един на друг и без добротворчество не виждам смисъл в нищо."
Катерина Биковска, доброволец в Център "Приятели на Зита", където се провежда конна терапия за хора с психически, емоционални, социални, езикови, когнитивни и физически проблеми. На снимката е заедно с Веселина Фелдман, основател на центъра.
"В началото го направих малко може би с егоистични цели. Имах проблеми, случайно попаднах на Фондация "Подари книга" и реших да отида, за да се почуствам полезна с нещо, на някого. По принцип съм човек, който помага с каквото може и когато може. Когато видях за какво става въпрос, реших да дам каквото мога от себе си, да повлияя на децата по някакъв начин… Обаче се привързваш и към тях и вече не можеш да се откажеш.
Приела съм ги като свои деца. Мисълта, че нямат никой, който да се интересува от тях, никой, който да ги обича, никой, с който да споделят, никой, който да им даде стимул по някакъв начин да пожелаят да променят нещо в себе си и да направят нещо смислено в живота си, ме кара да се връщам там всеки месец."
Виктория Георгиева, доброволец в ЦНСТ в Берковица
Обществена кампания "Да помогнем на Жорко" за набиране на средства за живото спасяваща операция на Жорко от гр. Перник. Кампанията превърна града и неговите жители в едно цяло, в дишащ жив организъм, обсебен да спаси живота на едно дете, с цената на абсолютно себеотрицание.
Обществена кампания "Да помогнем на Жорко" за набиране на средства за живото спасяваща операция на Жорко от гр. Перник. Кампанията превърна града и неговите жители в едно цяло, в дишащ жив организъм, обсебен да спаси живота на едно дете, с цената на абсолютно себеотрицание.
Обществена кампания "Да помогнем на Жорко" за набиране на средства за живото спасяваща операция на Жорко от гр. Перник. Кампанията превърна града и неговите жители в едно цяло, в дишащ жив организъм, обсебен да спаси живота на едно дете, с цената на абсолютно себеотрицание.
Любчо - обединяващ образ, успял с трагичната си съдба да трогне стотици хора от цял свят, които участваха в благотворителна фотокампания в негова подкрепа.
"…Страшно съм разочарована от света... някак не се чувствам добре в свят, който се роботизира и обездушава... В ЦНСТ-то за деца, лишени от родителски грижи е друг свят... свят, в който колкото и измъчено да е всичко, колкото и да е най-естествено да се краде, лъже и така нататък, някак се оказва по-смислен и истински, защото е на първично ниво, на ниво оцеляване и всеки попаднал в този свят също става истински… или не издържа дълго време и съвсем естествено си отпада...
Децата ни учат на много... поне на мен много уроци са ми дали."
Екатерина Торинова, доброволец навсякъде
"Хората с увреждания са на първо място хора. Ако ги срещнете по улицата, често няма да разберете, че са "различни". Може би защото не са. Комуникацията с тях е същата, каквато е с всички останали. А понякога и доста по-лесна и резултатна. Някои хора си мислят, че не биха могли да си говорят с тях, защото ще им е тъжно и неудобно. Благодарение на това, че умея да общувам с тях напълно спокойно и естествено, разбрах и каква е мисията ми - а именно да съм част от ежедневието им."
Габриела Данаилова, доброволец в дневен център "Светът на Мария"
"Хората с увреждания са на първо място хора. Ако ги срещнете по улицата, често няма да разберете, че са "различни". Може би защото не са. Комуникацията с тях е същата, каквато е с всички останали. А понякога и доста по-лесна и резултатна. Някои хора си мислят, че не биха могли да си говорят с тях, защото ще им е тъжно и неудобно. Благодарение на това, че умея да общувам с тях напълно спокойно и естествено, разбрах и каква е мисията ми - а именно да съм част от ежедневието им."
Габриела Данаилова, доброволец в дневен център "Светът на Мария"
"Работата с децата ми помага да запазя детето, което живее в мен. Децата са като огледало. Често в тях виждам себе си. Помагайки на тях, помагам на самия себе си."
Анио Хунг, доброволец в ателие „Прегърни ме”
Най-жестоката загуба – да загубиш рожба.
Мирела Партинова, дарила за Любчо значителна финансова сума - остатък от парите, събрани за лечение на нейния син Ясен, но останали неизползвани.