Фотопроект: Последният дар на човека
Фотограф: Александър Николов
Победител в грантовата програма "Благотворителността през обектива" 2017
Последният дар на човека
Георги е на 21 години. Учи в един от най-добрите университети в Лондон. Той е млад, интелигентен, образован, от добро семейство. Обича приятелите си, спортува и е устремен към мечтите си. Една сутрин внезапно и без никаква причина кръвоносен съд в мозъка му се разкъсва. Щетите, нанесени от масивния кръвоизлив, са непоправими. Георги остава завинаги на 21. Но не и частици от него. Неговото семейство извършва едно от най-благородните дела – дарява органите му, спасявайки четири човешки живота. Смъртта му, подобно на живота, е осмислена.
В момента 1129 българи очакват най-големия герой в живота си – своя Георги. Това е броят на хората у нас, които имат спешна нужда от трансплантация на сърце, черен дроб, бъбрек, бял дроб или панкреас. За тях всеки ден е между живота и смъртта.
„Последният дар на човека“ е историята на Георги и на всички онези, които чакат да получат своя дар. Хиляди не са го дочакали, а други хиляди все още дори не подозират, че ще имат нужда от него.
„Последният дар на човека“ е документална история, която разглежда различните герои и аспекти от темата за донорството в България. Проектът е мащабен и дългосрочен, все още в развитие, съчетава фотография и текст, нови и традиционни медии. Зад него стои екип от млади професионалисти – фотограф, журналист, дизайнер, програмист. Крайната цел е издаването на една от първите по рода си документални книги в България, където текст, снимки и дизайн, са едно естествено цяло.
За авторите на „Последният дар на човека“ темата е лична и важна. Донорството на органи, до голяма степен, все още е тема табу в българското общество. А именно от това общество, неговите нагласи, предразсъдъци, склонност да разбира и дарява зависи животът и съдбата на много хора. Не само на онези, които чакат.
Затова и „Последният дар на човека“ е не просто фотодокументалистика. Той е кауза и апел за промяна. Той е разказ за тези, които даряват. За тези, които приемат. За тези, които очакват. За техните семейства. За лекарите и героите в сянка, които правят невъзможното възможно. За политиката, науката, логистиката, сроковете... За живота и смъртта. Разказ за загубата и надеждата. Но най-вече – за всички нас.
Автор на текста Димитър Панайотов
Георги Николов е 21 години, студент в City University Лондон, когато кръвоносен съд в мозъка му се пука и изпада в мозъчна смърт. Семейството решава да дари органите му.
Георги Николов е 21 години, студент в City University Лондон, когато кръвоносен съд в мозъка му се пука и изпада в мозъчна смърт. Семейството решава да дари органите му.
Д-р Валентин Маринчев е анестезиолог и координатор по донорство в УМБАЛ „Света Марина“ гр. Варна. На него се пада нелеката задача да съобщи на близките на Георги новината за смъртта му, както и да им предложи да дарят органите. Малкият екип по донорство на „Света Марина“, ръководен от проф. Платиканов, е един от най-добрите и опитни в страната. Въпреки че не е най-голямата или с най-много потенциални донорски ситуации, „Света Марина“ е сред болниците, които осигуряват най-много трупни донори в България. Това се дължи на добрата организация, качествената работа на координаторите и човешкото им отношение към пациентите.
Варна, реанимация на „Света Марина“ – Варна, 2017 г.
Бисер е бивш заварчик – усмихнат, добър и гостоприемен човек, живеещ в китна къща във Варна. Днес хобито му е грижата за прекрасната розова градина и времето, прекарано със съпругата и сина му. Този живот нямаше да е възможен, ако нечие семейство не се беше съгласило да дари органите на свой близък. Бисер е един от малкото хора в България, които носят чуждо сърце.
Георги Пеев е журналист, спортист, пътешественик и общински съветник. Борец срещу всяка несправедливост, с която се сблъска. Един от най-дейните публични защитници на донорството и правата на реципиентите на органи в България. Преди всичко – съпруг и баща. Между другото – единственият жив българин с две трансплантации – на сърце и бъбрек. На снимката е с майката си, която преди години му дарява своя бъбрек.
Хасково, 2017 г.
Георги Пеев е журналист, спортист, пътешественик и общински съветник. Борец срещу всяка несправедливост, с която се сблъска. Един от най-дейните публични защитници на донорството и правата на реципиентите на органи в България. Преди всичко – съпруг и баща. Между другото – единственият жив българин с две трансплантации – на сърце и бъбрек. На снимката е с майката си, която преди години му дарява своя бъбрек.
Хасково, 2017 г.
Операционната стая в УМБАЛ „Света Марина“, където се извършват експлантации на органи.
В. и О. в очакване на своя най-голям подарък. Едната от жените има спешна нужда от трансплантация на сърце, а другата – на сърце и бял дроб.
Болница „Света Екатерина“, гр. София, 2017 г.
Огнян Ганчев е един от най-големите герои на българската трансплантология. Той не само че живее вече 11 години с ново сърце, но и успява да изкачи връх Монблан с него. На снимките е на профилактичен преглед в болница „Света Екатерина“.
Мъж, възстановяващ се от успешна сърдечна трансплантация.
Две момчета споделят обща стая и съдба. Двамата са на 19 години от малки населени места в България. И двамата са от бедни семейства и без бащи. И двамата са с поставени изкуствени сърца и носят част от себе си в чантичка. Едни от най-хубавите им години са безвъзвратно загубени, но надеждата за живот – все още не.
Болница „Света Екатерина“, гр. София, 2017 г.
Образна диагностика на глава, показваща масивен кръвоизлив в мозъка (по-светлата част). УМБАЛ „Св. Марина“, Варна, 2017 г.
