Пътуването на стоп е метафора за целия живот на един човек. Откриеш ли посоката си, най-важното е никога да не спираш. Но понякога, колкото и да се опитваме, сме заседнали на мястото си. Сами не виждаме как да продължим напред. Никой не се интересува от препятствията пред нас.  Живеем в общество, което лесно бърка сериозната нужда от проста човешка помощ с безпочвеното хленчене.

В такъв момент на трудност е прекрасно да срещнеш съпричастност от напълно непознат. Споделеното празно място в автомобила е жест, който може да преобърне живота на пътуващия, помагайки му да следва мечтите си. Пътувайки заедно в една посока, пътят се превръща в обща цел. Без въпроси, без очаквания.

Поставил себе си в подобна ситуация, открих много хора, готови да помогнат на един случаен човек да продължи по своя път. Без значение дали са богати, бедни, щастливи или нещастни, те оставят личния си комфорт на заден план.

“Когато ти се усмихва Съдбата, е лесно да бъдеш егоист. Но когато си наистина в беда, в криза, разбираш, че няма поединично спасение. Всички хора са свързани и никой не е остров, затворен в себе си.”