Автор: Габриела Цанкова
Снимката е направена в град София до Софийски университет "Св. Климент Охридски". Историята на снимката е за един бездомник и неговото другарче Илайла. Човекът ми разказа за миналото си, за децата си, които го изоставили, за тежката зима, която изкарал и за самотните студени нощи. Въпреки трудните моменти в живота му, той акцентира на хубавите, а именно срещата му с кучето, което една вечер се е сгушило, за да се стопли, и оттогава му е верен приятел и подкрепа.
В края на разговора тръгнах да си отварям чантата, за да му дам пари, но той отказа. Тогава той сподели, че не иска пари, а иска просто да го запомня със следните думи: "За кучето няма значение колко пари изкарвате, каква кола карате или в каква къща живеете. То е по-човечно от повечето хора, за които сякаш съм невидим. До мен е, защото ме обича." - думи, които ще помня цял живот.
За мен това е един богат човек - богат по душа, защото въпреки малкото ,което има, той го споделя. Именно затова съм озаглавила този кадър "Добротворство".
Година на заснемане: 2016